Търсене

Майор Атанас Узунов- Български герой с тъмен край


Сутринта на 22-ри февруари 1887 година се случва нещо необичайно в околностите на Русе.Наказателен взвод от български войници е насочил своите пушки към един млад български майор – Атанас Узунов. Скъсаните нашивки, раздраната униформа и раните по тялото му сякаш подсказваха, че вече е поел по пътя на своята гибел.

Ноември 1885г , Сръбско-българска война

В далечината се виждаха няколко конника, които бавно се приближаваха към Видинската крепост. Това бяха пратеници на сръбския генерал Лешанин, командващ Тимошката армия, чиято задача е да нанесе вторият удар на сърбите( първият е при района на Сливница). Този сръбски генерал, воювал по бойните полета на френско-пруската война и куп други войни, притежавал огромен боен опит. Пратениците на Лешанин предложили на младият командващ крепостта – кап. Атанас Узунов да предаде крепостта без бой, защото сръбската армия превъзхожда българите почти двойно в жива сила и артилерия. И това е било наистина вярно – Тимошката армия превъзхождала защитниците на крепостта, българските войски не били добре запасени за разлика от своите противници, които разполагали с най-модерните оръжие и нужните боеприпаси за водене на продължителна обсада. Очакваният изход от битката е бил бързо и лесно превземане на Видин. Отговорът на капитана обаче бил по-различен.

Бойният път на Атанас Узунов

Едва 18-годишен става най-младият четник в Червеноводската чета през 1875 г,участва в много битки, а след това се записва доброволец в Сръбско-турската войска. Когато избухва мечтаната Руско-турско освободителна война, Атанас Узунов се записва в състава на Българското опълчение и взема дейно участие в боевете на Шипка, където е и раняван.След активната си кариера във военното изкуство, той се записва в Петербургската военноинженерна академия . В известната руска академия,където негови преподаватели са изтъкнати руски военни инженери и полкововодци. Възпитаници на академията са ген. Тотлебен и Радецки. Отдава се на задълбочено изучаване на фортификационно дело, което му помага да укрепи Видин преди обсадата му от генерал Лешанин по време на Сръбско-българската война.

Един Бал и една опасна мисъл

През есента на 1884 година, по време на големия княжески бал в двореца, руският дипломатически агент Александър Кояндер подхвърля на русофила Анастас Бендерев, че пречката за братската дружба между руския и българския народ е само ненавиждания от император Александър Трети княз Александър Бетенберг. От тогава Бендерев търси съмишленици за един русофилски преврат. Той успява да вербува и самият Атанас Узунов.

Започва се тайна подготовка из офицерските среди за свалянето княза на България. Две години по-късно избухва бунт в Русе, командващият полка майор Узунов е ранен и заловен. Той се е надявал на голяма част от населението да го подкрепи. При него достига депутация с 6000 подписа с уверение, че народа ще въстане, но ходът на събитията взел друг обрат. Още същият ден бунтът бил потушен.От София са изпратени специални военни съдии, които издават смъртна присъда на този необикновен български офицер.

Ноември 1885г , Сръбско-българска война

Когато сърбите предлагат на командващият крепостта Видин – Атанас Узунов да се предаде той отговаря : „Аз не съм учил не да предавам, а да превземам крепости!“. Няколко седмици по-късно българските войски излизат от крепостта и нападат директно своите врагове.Историята рядко помни случаи в които защитниците на крепостта да нападнат директно обсаждащите ги войски ,когато са числено превъзхождани.

Присъдата на времето

В историята на Атанас Узунов може би има много въпросителни. Някои русофили биха го защитили, че наистина княз Александър Батенберг може би не е бил най-подходящият за престола на България. Но независимо от това майор Атанас Узунов е дал клетва, че ще пази живота на княза, който е и върховен водач на Българската армия. Присъдата на времето е пренебрегване на предателството на българският офицер за сметка на героичният му път в името на родината.

Сутринта на 22-ри Февруари, запитан за последни думи преди екзекуцията, майор Узунов се обръща към целия гарнизон и екзекуторите си с думите :

„Тук паметник ще се издигне, с венци ще кичат гробовете ни“.

#Сръбскобългарскавойна #БиткатазаВидин #Русе #Офицерскибунт

161 преглеждания