Търсене

Между триумфа и трагедията - Полковник Каварналиев


Името на някои герои е напоено с тривиално величие и трагична, пословична драматизация. И това е напълно оправдано като се вземе предвид факта, че историята на България е окичена с корона от тръни и скъпоценни камъни.

Следващата личност е типичното олицетворение на този епичен контраст.

Фамилията Каварналиев

Рождението на фамилното име „Каварналиев“ същност има типичен български оттенък. Един от известните шуменски търговци през късното българско Възраждане-Велико търгувал с кожени изделия в Каварна, където имал дюкян. Когато се завръщал в родния си град при съпругата си и четирите си деца, неговите приятели се обръщали към него с „ Ей, Каварналията си дойде“. Такъв останал популярен бащата на полковник Константин, който решил да приеме прякорът на баща си като фамилно име.

Пътят към величието

Полковник Константин Каварналиев е от „златното поколение“ висши офицери, заемали ключови позиции в щаба на българската армия след Освобождението. Повечето от тях са родени между 50-те и 60 те години на 19 век. Израснали в поробена България, те се изпълват с устрем да помогнат на своята родина като поемат по тежкият път на военното дело.

Неговите първи стъпки в това начинание започват на 16 години, когато постъпва във Военното училище в София. 3 години по-късно докато все още се обучава, избухва Сръбско-българската война и целият му випуск са повишени предсрочно в портупей-юнкер( кандидат офицери ). Едва 19 годишен младият Константин командва ротата си (около 100 души) в боевете при Банкя и Сливница. След приключването на войната, шуменецът заминава за Италия, където продължава своето обучение, което го превръща в пълноценен кадър на офицерската общност в щаба на българската армия.

Триумф и трагедия- Балканската война и последвалата Междусъюзническа война

Когато бях в четвърти клас ни бяха раздали едни малки книжки „ Важни дати от българската история“. Спомням си как с голямо любопитство разлистих новата придобивка и няма да забравя какви бяха първите редове, които прочетох:

„1912г-1913г. Балканска война- България, Сърбия, Гърция воюват и побеждават Османската империя“.

Тогава си казах „ Ех, колко е било хубаво, че балканските народи сме били единни в опит да спечелим свободата си“. Но нищо не ме учуди повече от следващата дата в книжката:

„1913г. Междусъюзническа война – Сърбия, Гърция, Османската Империя, Румъния, Черна Гора воюват и побеждават България“. Тогава си помислих, че е просто правописна грешка, защото звучеше доста нелогично и страшно. Е, оказа се, че това се е случило и е донесло страшни последици на амбициите за национално обединение.

Първата Балканска война приключва с пълен триумф за съюзниците, закрепен в Лондонския мирен договор от 31 май 1913 г. Но Сърбия и Гърция не искат да отстъпят българските земи в Македония. Нашите доскорошни съюзници, започват етническо прочистване и нападения над много от чисто българските села в Македония.

Цар Фердинанд, главозамаян от блестящите победи на българската армия, не изчаква евентуалната намеса на Великите сили и решава, под напътствията на противоречивият генерал Радко Димитриев, че българската армия е способна сама да изгони сръбските и гръцките окупатори. Така се стига до "престъпното безумие от 16 юни", както ще бъде наречена по-късно царската заповед от тази дата , да се атакуват сръбските войски в Македония. С което започва фаталната за България Междусъюзническа война.

Когато шефът ти не обича да губи. Полковник Каварналиев и генерал Христов

Когато Балканската война избухва полковник Каварналиев e началник-щаб на Пета дунавска дивизия с пряк началник генерал Павел Христов. Тази дивизия е една от най-славните войскови подразделения по време на войните за национално обединение.

В разгара на Балканската война се случва нещо изключително важно за развитието на войната, при боевете при Бунархисар от 15 до 20 октомври 1912 г ,по вина на командира на 3-та армия генерал Радко Димитриев, 5-та Дунавска дивизия е изпратена без разузнаване в посока към Бунархисар, където понася много тежък удар. В срещното сражение при Бунархисар дивизията е атакувана от превъзхождащи турски части и започва частично отстъпление. Генерал Павел Христов и полковник Каварналиев обаче вземат решение да не отстъпват, действат решително, заповядват всички части да останат на позициите и да спрат настъплението на противника. Благодарение на твърдостта и хладнокръвието на своите лидери, дивизията успява да удържи всички турски атаки с цената на тежки загуби. Без нейният успех победата на 3-та и 1-ва армии в операцията на линията Бунархисар - Люлебургас е била под въпрос.

В този момент е триумфа на полковника от Шумен. Представете си гордостта, която излъчвал, виждайки как многократно превъзхождащият го противник се оттегля от сражението. Противник, който от дете всеки българин мечтае да смаже на бойното поле. Полковник Каварналиев напълно е осъзнавал победата, която е забила остър меч и отворила люта рана в пет вековният османски поробител. Няколко месеца по-късно те дори участвали в бойните операции при Чаталджа ( на 55 км от Истанбул). Фактът, че от векове никой не е притискал Османската империя така , говори колко невероятен предводител е бил полковник Константин Каварналиев и жертвоготовността на българските войски.

Трагедията „ Съюзници разбойници“ и ножът в гърба

Десетина дни след началото на Междусъюзническата война намираме полковник Каварналиев около Дойран в Македония, пред едни разорани от гръцката артилерия окопи. Виждаме два обезкървени български полка, които храбро се подготвят за поредното настъпление от превъзхождащите ги гръцки агресори с предводител Крал Константинус I. Ако войниците допуснат пробив това би довело до съединяването на гръцката и сръбската армия в Македония и да застрашат подстъпите към България.

Гърците нападали българските позиции с 43 000 войници, които били предвождани лично от своя крал. Двата полка на полковник Каварналиев били с обща численост 3 000 души.

На всеки 1 български войник по 14 вражески бойци.

Сега е време да си представим какво си е мислел полковникът от Шумен

Само до преди 2 месеца е бил пред портите на Истанбул, постижение което малцина военни лидери могат да се похвалят. Само до преди 2 месеца ликувал, защото всички български земи са освободени от османците, за пръв път от 500 години.

Триумфът е извирал от погледа на този бележит българин. И сега, 2 месеца по-късно той виждал как гърците унищожават всички български мечти с огромното си числено превъзходство. В момента между триумфа и трагедията полковник Каварналиев взел личното си оръжие и подканил абсолютно целият наличен състав на полковете към отчаяна атака с вика

„ Аз на грък гръб не давам“ ! Ето това било кратко и ясно, но геройско, и вечно.

Гръцките войски са отблъснати и обърнати в отстъпление. Един българин срещу 14 гърци. 3 000 срещу 43 000 души.

Полковник Каварналиев бил улучен в крака, изгубил много кръв и няколко часа по-късно починал. Последният му разговор е бил :

Поручик Дуров! –измълвил Каварналиев

– Слушам, господин полковник! – отзовавал се млад адютант.

– Тръгни по пътя към София и дори да срещнеш един български войник, прати го, за да го туря в боя. – Последната заповед преди да сведе глава за вечността.

Вечен поклон пред паметта на този велик и достоен български офицер от Шумен !

#1913 #Железниятгенерал #Балканскавойна #Сръбскобългарскавойна #Междусъюзническавойна #съюзнициразбойници #Дунавскадивизия #Шумен #Дойран

208 преглеждания