" Да се работи  денонощно, нека обилно пот да се лее , но кръвта  да се икономисва "​

Вазов, Владимир


При споменаването на фамилията "Вазов" в съзнанието ни винаги на първо място се появява Иван Вазов-
патриарха на българската литература.Не толкова известен факт е, че той не е единственото светило в своето семейство.
В тази малка статия ще се опитам да разкажа на кратко за историята на единият от по-малките братя на поета.
Докато през 1868 г. Васил Левски се подготвя в Белград за втората българска легия, в семейството на Минчо и Съба се появява на бял свят един от нашите вечни  герои- Владимир. Типично за повечето български висши офицери след Освобождението, нашият генерал-лейтенант завършва Военното училище в София, преминава допълнително обучение в Германия, след което получава висш ръководен пост в структурите на армията. В хода на двете Балкански войни, той е ръководител на 4-ти скорострелен  артилерийски полк в състава на Първа пехотна софийска дивизия или по-позната с дръзкото име "Желязната шопска дивизия".Взема дейно участие в  демонстративния щурм на Чаталджанската позиция,   която се намира в околията на Истанбул. От векове никой не е притискал Османската Империя така.
На 1 март 1917г.  той  започва да пише със златни букви в българската история, когато е назначен за командир на  Девета пехотна плевенска дивизия.Задачата им е била да се укрепят на участъка на река Вардар на изток от Дойранското езеро. Към онзи момент това е бил един отнай-рисковите участъци и един  от най-южните  постове срещу 4 националната армия на Съглашението( французи, англичани, сърби, гърци) разположени на Солунският фронт.

Сякаш той усетил, че предстои щурм от враговете на българското обединение с чудовищни размери именно през Дойран. Затова започнал подготовката на отбраната.

Завръзка
В днешно време момчетата избягват да приемат наставления от по-големите си братя под предтекст "и сами можем". Е, не така е мислел Владимир, когато се е съветвал със своя по-голям брат Георги ( генерал, свързан  с превземането на Одрин и т.н), който е водил курса по фортификации  във Военото училище в София. Именно тогава Владимир изгражда своята стратегия  на   превръщането на окопите из храсталаците  в цялостна бункерна система от най-високо инженерно качество и майсторство. За строежа българските войни се трудили денонощно както един от офицерите пише:

"И дене, и ноще, и делник и в празник,  и в студ и  горещини, и в затишие  и под вражески огън с една неподражаема  упоритост се браздеше, дълбаеше, градеше."

Тук е момента да споменем как генералът ги е мотивирал :" Да се работи  денонощно,нека обилно пот да се лее , но кръвта  да се икономисва ! "

Кулминация
Благодарение на перфектната организация и работоспособност фронтът около Дойран е здраво укрепен, и през 
следващита година и половина българската армия успява да предотврати няколко атаки от страна на 4 националната противникова армия.

Началото на края идва през средата на Септермври 1918 г. , когато  Антантата се решава да извади България от войната.За целта огромни армии събрани от всички краища на света се съсредоточават на Солунския фронт. Локализират два пункта срещу които да са насочени техните кръвожадни орди - Дойран и Добро поле.
Денят е 16 септември след отношение на силите близо 1 към 10 (има различни гледни точки за точният брой) българските отряди на Вазов отблъскват няколко кратко превъзхождащите английски полкове.
След края на битката генерала пише :"Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от  Лондон, Бирмингам и Кембридж. " 
Уви, при Добро поле (на около 130 км) фронтът е пробит. Близо 600 хилядната ни армия в освободена Македония е заплашена  да бъде обградена. Това налага българското правителство да излезе от войната и да обяви капитулацията ни.

 

Златни букви 
Когато България започва преговори 10 дни след Дойран в Солун за условията на капитулацията и излизането на България от ПСВ,благодарение на героите на Вазов,нашата страна умело настоява сръбски или гръцки войски да не окупират изтрадалата ни родина.
Английският премиер Лойд Джордж пише по-късно:

„  В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран. “
В 1936 г. в Лондон се организира честване за края на войната. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов. Когато слиза от влака на гара Виктория,на перона е подреден блок на английската армия, а командващият церемонията дава заповед: „Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!”.
    
Българска действителност -
Когато БКП поема властта след 9 септермври 1944, изпраща 2-ма от синовете на Владимир Вазов в концлагери
Единият се завръща със счупени зъби, другия е осъден на 10 г тъмничен затвор. Третият син на героя е изселен.

 В памет на победителят от Дойран ! 

Невен Иванов