Саможертва в огън
Тридесети Шейновски полк. Мазгалов, Стратия
Ще се опитам да ви потопя в атмосферата на едно необикновено събитие. За целта ще трябва да си представите следните неща:
Изминали са 3 години, откакто България е влязла в Първата световна война за да освободи поробените си братя в Македония от гръцките и сръбските окупатори.
Бетонов бункер в днешна Република Македония на около 250 км югозападно от Петрич.Покрит и изсечен в скалата с идеята да бъде неуязвим срещу противниковата артилерия, разполагащ с две тежки картечници.
Французи( включително сенегалци и араби), англичани ( включително индийци, араби и т.н) , гърци и сърби ( нашите съседи, които заради алчността и омразата искат България сразена и разделена ). Тези орди били разделени в 75 батальона ( около 75 хиляди войници).
Една мечта. Българската мечта. За обединена България-Тракия,Мизия,Македония.Затова са мечтали всички наши национални герои. Затова се жертвали опълченците на Шипка. Затова са били убивани българските герои от Одрин и Чаталджа през Батак, Добруджа и Плевен до Албанските планини, и Дойран. За да реализираме нашата мечта, след като първите 2 години от войната сме превзели всички наши територии с неистов героизъм, е трябвало да не допускаме пробиви до края на Първата световна война. Всеки пробив на нашите позиции би ехтяло с ужасен тътен " Край на Обединена България".
Мазгалов, Стратия . Подпоручик, роден в Симеоновград, Хасковско и неговият картечен взвод от 13 души разположен в бункера. Те служили в състава на Тридесети пехотен шейновски полк.
15-ти Септември,1918 г. и Добро поле. Това поле става всякакво, но не и добро за нас. Фронтът там започва да се пречупва. Основни Причини:
-
Българските войски са зле ресурсно осигурени. Имало е липса на боеприпаси, храна както и артилерийски снаряди.
-
Командването ни в тази позиция е предоставено на 11-та германска армия, която обещава да изпрати подкрепления, които така и не идват.
-
Съюзните армии превъзхождат нашите в жива сила, артилерия, картечници, снабдяване, резерви и подсигуряване.
Тук нещата стават сериозни. Моля, прочетете всичко изписано горе отново и вкарайте своето въображение в действие- сега!
Първата световна война е често наричана "джентълменската" понеже в тези години все още били модерни етикетите и аристократичното поведение. Представете си как е трябвало да целунеш ръката на красивата дама ,носеща витрило и клоше , с която си се запознал след театралната постановка,която малкото градче в което живееш, е чакало цял месец.За един млад мъж това е било едно много притеснително, но и повдигащо адреналина действие.
Върнете се сега в този бункер в Добро поле. 13-те войника на подпоручик Стратия Мазгалов наблюдават как по цялото протежение на хоризонта българските им другари отстъпват по нареждане на Главното командване. Сенегалски и индийски орди нахлуват в България и разрушават мечтите на поколения българи. Мечти планувани 600 години. Мечтите на Ботев и Левски.
Взвода на Стратия Мазгалов има две опции пред себе си -
Едната е да изоставят бункера и да се прегрупират в задната линия с окопи, но така да не използват картечниците, които могат да забавят настъплението на враговете ни.
Другата опция е да останат да бранят бункера , знаейки че ще загубят животите си.
Сега си представете пак един младеж- джентълмен отново целува, но този път Библията и се заклева, че не ще допуснат тези варвари да навлязат в майка България.
Войските на Антантата обкръжават бункера от всички страни и той се превръща в остров насред море от омраза.След обсада продължила близо ден, френските сили решават да използват едно от най-новите и модерни оръжия - огнепрескъчката.
В огнения ад на този самотен и обкръжен бункер, само трима успяват да се измъкнат. Един от тях редник Димо Нехтянов разказва :
" Хората се подпалиха, гнездото се изпълни с дим .Виждахме, че горим , че не можем да се борим с такава машина, че ще изгорим живи. Настана суматоха. Всички почнаха да реват.Подпоручикът не се чуваше, сигурно беше вече издъхнал , изгорен от огнепръскачката.Аз едва сполучих да се промъкна през амбразурата и излязох вън заедно с още един или двама от моите другари. Всички останали изгоряха живи в гнездото."
Френският капитан Раниери казва" Българските войници предпочетоха да бъдат изгорени , но не се предадоха".
Саможертвата на тези българи е различна от саможертвата на героите.Накарах ви да погледнете през техните очи за да видите, че са имали избор- да напуснат бункера и да се спасят , но не го сторили. Поклон пред тяхната памет !
Ако имате препоръка,лично мнение за статията или отговор на въпроса: Защо не са напуснали бункера?- Моля да драснете един Имейл на адрес : voenna.istoriya.bg@gmail.com.